Имаме мирна кауза

                      
                      Имаме мирна кауза

„Без музика животът щеше да е една грешка“ – казва немският философ Фридрих Ницше. И най-трудните, и най-веселите ни моменти са белязани с музика, която съчетавайки мелодията и песента, изразява неизреченото и неизказаното в душите ни. А на какъв език ще бъде изпята песента, това няма значение, но е факт, че добре изпятата песен кара хората да се заслушат в нея. Подобно чувство се създаде у мен, когато  чух песента „Съдбовна среща“ на българския дует – Назар и Нино.

„Назар“ е псевдонимът на Димитър, а Нино – това е истинското й име. Тя е грузинка с дълбок и топъл глас, която е завършила оперно пеене в Тбилиси, Грузия. Била е още на 19 години, като е напуснала Грузия. Понеже баща й искал да я омъжи за човек, който тя не обича. Младата грузинка е отседнала в Истанбул, при своя близка за няколко месеца, но нейната орисия е била да се омъжи. Докато е била в Истанбул, Нино е срещнала своя жених – Димитър Колев – Назар. Той се влюбил в нея още в момента, в който я видял пред джамията „Султан Ахмет“ в древния град. След около година /2003 г./ двамата са сключили брак. 

Сега живеят в България, но често пътуват до Турция, тъй като освен на български, пеят и на турски език. Успели са да посетят доста места в южната ни съседка, дори са стигнали до Ван – град разположен в Източна Турция.      

От къде тази любов към турския език? 

Димитър Колев – Назар: При мене всичко тръгна от влечението ми към турския език. Бях на 14 години, когато си купихме сателитна чиния специално, за да гледаме турска телевизия.  Така след гимназията записах тюркология в Софийски университет „Климент Охридски“. Ето това е магнетизмът на езика, на самата страна Турция. Там срещнах съпругата си и преди около три години  създадохме дуета „Назар и Нино“. А Нино още от малка говори турски език, тъй като тя с родителите си често е посещавала Истанбул. А с турската публика се запознахме по време на шоуто на Седа Саян, която е известна турска певица. 

Пътувате толкова често, през повечето време сте в Турция. Кога намирате време за подготовка на костюми, репертоар?

Назар: Имиджът е сериозно нещо за нас и кариерата ни. Стилът ни не е много популярен, съчетаваме поп и опера. Класическото пеене на Нино е като наша запазена марка, която винаги присъства в песните ни. При всяка възможност се опитваме да изразим готическия си стил.

Нино: Визията е много важна.  Един артист, трябва да бъде забелязан. Стремим се чрез тоалети да представяме новото, красивото, дори понякога шантавото. Знаете, че първо се запомня визията, след това песента на певеца и на края неговата музика. 

Назар: Работим и с турски, и с бълграски дизайнери. Благодарение на тях получаваме една запомняща се и интересна опаковка.  

Кой ви пише текстовете на песните? 

Назар: Имаме любими хора, с които работим. Журналистката поетеса Крася Титянова и поетесата Мария Цветкова ни подготвят българските текстове, а колкото до песните ни на турски език – главно действащо лице съм аз. Ние почти нямаме песни, които да не са авторски, т.е. специално се пишат за нас. Песента  „Чито Гврито“, която е дна известна грузинска песен от филма „Мимино” на режисьора Гия Данелия, не е наша, но я изпълняваме с удоволствие;  „Ben seni sevduğumi”  - песен типична за турското Черноморие. А колкото до авторските песни, те са над 20. Първата авторска песен е „Назар“, с нея спечелихме вниманието на жителите на град Денизли по време на фестивала „Турковизия-2011“. Най-близка до моята душа е „Съдбовна среща“, в която разказвам за любовта си към моята грузинка. Бих искал да споделя, че преведохме текста на песента на турски и когато за първи път я изпяхме по време на едно наше участие в град Адана, тогава публиката ни акомпанира със запалени запалки.

Бихте ли разказали специално за ChinarWeb от първа ръка за „турските си приключения“?

Назар:  Да споделя това, което е останало в ума ми. Незабравимо беше участието ни на музикалния фестивал „Турковизия - 2011” в Памуккале /област Денизли/. Пяхме на сцената на древния амфитеатър „Хиераполис“  пред 25 хилядна публика. Последва участие на Международния фестивал на турскоговорящите в град Адана, по време на който бяхме избрани да запалим фестивалния огън, за нас това беше голямо вълнение. През 2012-та изнесохме незабравим концерт на централния площад в град Силифке /област Мерсин/, на който с присъствието си ни удостоиха повече от 15 000 души. В град Газиантеп, който ми се стори, че е изключително „кукленски“, изнесохме концерт пред 7 хиляди любители на турската музика, след което гостувахме на петъчното шоу на местната телевизия Olay TV. Феновете ни в Сивас, един от най-древните градове на Турция,  имаха възможността да се насладят на нашите песни в рамките на Фестивала на меда и културата. Това лято бяхме гост-изпълнители на Международния евразийски фестивал на културата в град Ахлат /област Ван, Източна Турция/ . За съжаление Нино претърпя злополука със счупване на две ребра, падайки в езерото Ван край града, въпреки това тя се качи на сцената и даде всичко от себе си. /натъжава се/ Дни след това се озовахме в Истанбул, където изпълнихме наши песни на дългогодишния конкурс за красота Miss Civilization of the World – Türkiye.  А тогава получихме обаждане от  продуцентите на светското шоу “Yaşam Mimarları”  на една от най-големите турски национални телевизии ATV.  Приехме предложението за участие в заснемането на новия клип, който е „шапка“ на  предаването. Преживели сме незабравими мигове и пазим в сърцата си съкровени спомени от срещите с нашите почитатели, които винаги ни очакват с нетърпение.

Съвсем скоро в един български вестник се появи снимка на вас двамата, над която беше изписано заглавието „Наш дует пее за Сирия между танковете“. Това да не е най-новият ви проект?

Назар: Да, може да се нарече така. За нас това беше едно незабравимо изживяване, един уникален концерт, който се състоя на буферната зона на турско-сирийската граница, където са настанени сирийските бежанци, бягащи от режима на Башар Aсад. Това бе началото на една инициатива подета от министъра на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу и Турският червен полумесец.  Приехме новия проект и като лична кауза, в рамките на която с все сили да вдъхнем надежда у сирийците, изпаднали в това не леко положение. Много хора ни питат: „Страх ли ви е?“. Не, не ни е страх. Винаги сме заобиколени от голяма охрана и ни пазят с бронирани коли. Част от концертите, които целят да съберат парични помощи за бежанците от Сирия, ще бъдат в и Иран, и Ирак. Амбициозната идея на турските организатори е последният концерт да го проведем в самата Сирия, близо до границата с Турция. Надяваме се да няма проблеми - нали е за добро дело, каузата ни е мирна. Влизаме, пеем и се връщаме същия ден.

Автор:Мерал Садък,  Редактор:Мерал Садък
Източник:ChinarWEB

    http://www.facebook.com/nazarnino