Имаме мирна кауза
„Без музика животът щеше да е една грешка“ –
казва немският философ Фридрих Ницше. И най-трудните, и най-веселите ни моменти
са белязани с музика, която съчетавайки мелодията и песента, изразява
неизреченото и неизказаното в душите ни. А на какъв език ще бъде изпята
песента, това няма значение, но е факт, че добре изпятата песен кара хората да
се заслушат в нея. Подобно чувство се създаде у мен, когато чух песента
„Съдбовна среща“ на българския дует – Назар и Нино.
„Назар“ е псевдонимът на Димитър, а Нино – това е
истинското й име. Тя е грузинка с дълбок и топъл глас, която е завършила оперно
пеене в Тбилиси, Грузия. Била е още на 19 години, като е напуснала Грузия.
Понеже баща й искал да я омъжи за човек, който тя не обича. Младата грузинка е
отседнала в Истанбул, при своя близка за няколко месеца, но нейната орисия е
била да се омъжи. Докато е била в Истанбул, Нино е срещнала своя жених –
Димитър Колев – Назар. Той се влюбил в нея още в момента, в който я видял пред
джамията „Султан Ахмет“ в древния град. След около година /2003 г./ двамата са
сключили брак.
Сега живеят в България, но често пътуват до
Турция, тъй като освен на български, пеят и на турски език. Успели са да
посетят доста места в южната ни съседка, дори са стигнали до Ван – град
разположен в Източна Турция.
От къде тази любов към турския
език?
Димитър Колев – Назар: При мене всичко тръгна от
влечението ми към турския език. Бях на 14 години, когато си купихме сателитна
чиния специално, за да гледаме турска телевизия. Така след гимназията
записах тюркология в Софийски университет „Климент Охридски“. Ето това е
магнетизмът на езика, на самата страна Турция. Там срещнах съпругата си и преди
около три години създадохме дуета „Назар и Нино“. А Нино още от малка
говори турски език, тъй като тя с родителите си често е посещавала Истанбул. А
с турската публика се запознахме по време на шоуто на Седа Саян, която е
известна турска певица.
Пътувате толкова често, през повечето
време сте в Турция. Кога намирате време за подготовка на костюми, репертоар?
Назар: Имиджът е
сериозно нещо за нас и кариерата ни. Стилът ни не е много популярен, съчетаваме
поп и опера. Класическото пеене на Нино е като наша запазена марка, която
винаги присъства в песните ни. При всяка възможност се опитваме да изразим
готическия си стил.
Нино: Визията е
много важна. Един артист, трябва да бъде забелязан. Стремим се чрез
тоалети да представяме новото, красивото, дори понякога шантавото. Знаете, че
първо се запомня визията, след това песента на певеца и на края неговата
музика.
Назар: Работим и
с турски, и с бълграски дизайнери. Благодарение на тях получаваме една
запомняща се и интересна опаковка.
Кой ви пише текстовете на
песните?
Назар: Имаме
любими хора, с които работим. Журналистката поетеса Крася Титянова и поетесата
Мария Цветкова ни подготвят българските текстове, а колкото до песните ни на
турски език – главно действащо лице съм аз. Ние почти нямаме песни, които да не
са авторски, т.е. специално се пишат за нас. Песента „Чито Гврито“, която
е дна известна грузинска песен от филма „Мимино” на режисьора Гия Данелия, не е
наша, но я изпълняваме с удоволствие; „Ben seni sevduğumi” - песен
типична за турското Черноморие. А колкото до авторските песни, те са над 20.
Първата авторска песен е „Назар“, с нея спечелихме вниманието на жителите на
град Денизли по време на фестивала „Турковизия-2011“. Най-близка до моята душа
е „Съдбовна среща“, в която разказвам за любовта си към моята грузинка. Бих
искал да споделя, че преведохме текста на песента на турски и когато за първи
път я изпяхме по време на едно наше участие в град Адана, тогава публиката ни
акомпанира със запалени запалки.
Бихте ли разказали
специално за ChinarWeb от първа ръка за „турските си приключения“?
Назар: Да
споделя това, което е останало в ума ми. Незабравимо беше участието ни на
музикалния фестивал „Турковизия - 2011” в Памуккале /област Денизли/. Пяхме на
сцената на древния амфитеатър „Хиераполис“ пред 25 хилядна публика.
Последва участие на Международния фестивал на турскоговорящите в град Адана, по
време на който бяхме избрани да запалим фестивалния огън, за нас това беше
голямо вълнение. През 2012-та изнесохме незабравим концерт на централния площад
в град Силифке /област Мерсин/, на който с присъствието си ни удостоиха повече
от 15 000 души. В град Газиантеп, който ми се стори, че е изключително
„кукленски“, изнесохме концерт пред 7 хиляди любители на турската музика, след
което гостувахме на петъчното шоу на местната телевизия Olay TV. Феновете ни в
Сивас, един от най-древните градове на Турция, имаха възможността да се
насладят на нашите песни в рамките на Фестивала на меда и културата. Това лято
бяхме гост-изпълнители на Международния евразийски фестивал на културата в град
Ахлат /област Ван, Източна Турция/ . За съжаление Нино претърпя злополука със
счупване на две ребра, падайки в езерото Ван край града, въпреки това тя се
качи на сцената и даде всичко от себе си. /натъжава се/ Дни след това се
озовахме в Истанбул, където изпълнихме наши песни на дългогодишния конкурс за
красота Miss Civilization of the World – Türkiye. А тогава получихме
обаждане от продуцентите на светското шоу “Yaşam Mimarları” на една
от най-големите турски национални телевизии ATV. Приехме предложението за
участие в заснемането на новия клип, който е „шапка“ на предаването.
Преживели сме незабравими мигове и пазим в сърцата си съкровени спомени от
срещите с нашите почитатели, които винаги ни очакват с нетърпение.
Съвсем скоро в един
български вестник се появи снимка на вас двамата, над която беше изписано
заглавието „Наш дует пее за Сирия между танковете“. Това да не е най-новият ви
проект?
Назар: Да, може
да се нарече така. За нас това беше едно незабравимо изживяване, един уникален
концерт, който се състоя на буферната зона на турско-сирийската граница, където
са настанени сирийските бежанци, бягащи от режима на Башар Aсад. Това бе
началото на една инициатива подета от министъра на външните работи на Турция
Ахмет Давутоглу и Турският червен полумесец. Приехме новия проект и като
лична кауза, в рамките на която с все сили да вдъхнем надежда у сирийците,
изпаднали в това не леко положение. Много хора ни питат: „Страх ли ви е?“. Не,
не ни е страх. Винаги сме заобиколени от голяма охрана и ни пазят с бронирани
коли. Част от концертите, които целят да съберат парични помощи за бежанците от
Сирия, ще бъдат в и Иран, и Ирак. Амбициозната идея на турските организатори е
последният концерт да го проведем в самата Сирия, близо до границата с Турция.
Надяваме се да няма проблеми - нали е за добро дело, каузата ни е мирна. Влизаме,
пеем и се връщаме същия ден.
